20 години "Kylie"

Първият албум на Кайли излиза на 4 юли 1988 година т.е. точно преди 20 години.
Още с излизането си преди толкова много време, "Kylie" става огромен хит из целия свят, като във Великобритания е и номер едно. Там е сертифициран като шест пъти платинен т.е. с над 2 млн продадени копия.
В доста голяма част от света не вярват особено в младата мис Миноуг и затова мнозина намират истерията по първия й диск за временна и за нездравословна. Днес, разбира се, никой не се съмнява в качествата на Кайли и за това, че тя е идеал за съвременна млада жена и абсолютна поп икона. Още преди да се появи самият албум Кайли има два номер едно хита: "Locomotion" и "I should be so lucky". Продуцентите на диска Stock-Aitken & Waterman решават, че чрез тези песни именно ще оформят стила на Кайли и затова в голяма степен всички други парчета са горе-долу с едно звучене. Критиците дори го определят като захаросан поп.
А сега малко история около "Kylie".
През 1987 година по време на благотворителен концерт Fitzroy Football Club Kaйли и останалите актьори от "Съседи" остават без бис накрая. Тогава Кайли реагира и изпява кавър версия на класиката ''The Loco-motion". Почти веднага след това Кайли подписва договор с австралийската звукозаписна къща "Mushroom records". Песента е издаде като сингъл, като става най-продаваният на 80-те. Окуражени от успеха, от компанията се свързват с Stock-Aitken & Waterman. Кайли заедно с шефа на "Mushroom" Гари Ашли заминават за Лондон, за да работят с тях по нейния бъдещ албум. Триото обаче е забравила, че някоя си Миноуг от Австралия ще идва. Тогава те я оставят да почака извън студиото за малко, като през това време написват превърналата се в класика "I should be so lucky". Кайли я записва за по-малко от един час. След това, малко разочарована, тя се връща в Австралия, за да продължи работата си по "Съседи". Междувременно "I should be so lucky" започва да катери класациите и Mike Stock пътува специално до Мелбърн, за да се извини на Кайли и да й предложи да отиде с него в Лондон, където да продължат сериозна подготовка на първия й албум. Това се случва в началото на 1988 година.
"Kylie" е записан през пролетта на същата година. Албумът излиза на 4 юли и дебютира под номер две в британския чарт. Скоро достига до номер едно, където се задържа цели осем седмици. На 5 януари 1989 година дискът е сертифициран като шест пъти платинен. В Австралия е двойно платинен, което, по мои спомени, значи около 150 000 копия. Пикът в класациите там е номер две. Албумът дебютира в топ 10 в още няколко европейски страни. В САЩ е златен т.е. 500 000, а в Канада - платинен. В "Билборд Хот 200" "Kylie" достига до номер 53.
Няколко думи и за синглте от диска. Както казах, на 28 юли 1987 година излиза "The Loco-motion", станал най-продаваният сингъл на 80-те. "I should be so lucky" излиза на 19 декември 1987 година, превръщайки се в голям интернационален хит - номер едно и във Великобритания, и в Австралия. Третият сингъл се появява на 2 май 1988 година. Това е "Got to be certain", стигнала номер едно в родината на Кайли и номер две в UK. Кайли презаписва "Loco-motion" след това. С нея тя прави прецедент с най-високо дебютирала песен. Отделно този сингъл остава и до днес най-успешият й в САЩ и до днес в класациите - номер три. На 17 демеври 1988 година излиза пети сингъл - "Je ne sais pas pourquoi". Това е и моят личен фаворит от диска. Тя стига до номер две в UK. За САЩ и за Япония съответно са пуснати "It's no secret" и "Turn it into love".
Въпреки големия успех и повече от шест милиона продадени копия, критиците остават в този момент много скептично настроени към Кайли и музиката й. В Австралия "Kylie" е преиздаден, включвайки и бонус ремикси.
И няколко статистики около албума:
Издател: PWL, 04.07.1988 година
Продължителност: 35.26 минути
Траклист:
"I Should Be So Lucky" – 3:24
"The Loco-Motion" – 3:14
"Je Ne Sais Pas Pourquoi" – 4:01
"It's No Secret" – 3:58
"Got to Be Certain" – 3:19
"Turn It into Love" – 3:37
"I Miss You" – 3:15
"I'll Still Be Loving You" – 3:50
"Look My Way" – 3:36
"Love at First Sight" – 3:08