Още не мога да ви опиша как се чувствам след срещата с Кайли, след премиерата на филма, след всичко, което ми се случи в рамките на 24 часа - уникално емоции, уникално преживяване, което не може да се събере в никакви Интернет рамки като този блог. За да съм максимално обективен в разказа, слагам снимки и под всяка коментар.
1. Това е вътрешността на поканата ми за премиерата в кино "VUE" на 16-и. 
2. Това е предната част на поканата. Изключително стилно направена. Отзад пише номерът на мястото ми. За мой късмет бях на четвъртия ред - място Д 31.
3. Това е нещо, което струва за мен толкова много, че чак е безценно - автографът на Кайли, надписан специално за мен. Когато й казах името си, тя не го разбра и ме помоли да го спелувам. В притеснението ми обаче казах "i", а не "a" за третата буква. Въобще не ме интересува обаче. Важното е, че тази обложка на "Fever" е с велика стойност.
4. Веднага след премиерата заснех този постер във фоайето на киното.
5. Ето я и самата Звезда, Жената на деня, както я представяха навсякъде. Следващите две снимките ги направих веднага след като филмът приключи. Именно тогава говорих с Кайли. Макар и да треперех целия от вълнение, успях да взема автограф. Казах на Кайли, че идвам специално от България за премиерата. Тя ми се усмихна, пита ме за името ми. Споделих й, че "White diamond" е уникален филм, един от най-добрите документални, които съм гледал. тя благодари. След тези снимки Terry Blamey ми направи знак да вървя вече. Истината е, че в салона по време на премиерата бяха само приятели на Кайли - танцьори от турнетата й, много дизайнери, един от членовете на "Уестлайф", Дани Миноуг, Уилям Бейкър разбира се, личната й асистентка и други. Велико беше! Възхитително! Кайли е прелестна. Точно толкова красива, колкото и на екрана. Много е чаровна, мила, въпреки че е световно величие. Този шанс да съм толкова близо до нея беше феноменален. Едва ли ще се повтори някога и затова го оценявам като един от най-великите дни в живота ми досега, една сбъдната мечта.
6. Това е една много мъничка част от насъбралите се фенове пред киното. Имаше с огромни плакати, с всякакви Кайли атрибути. Непрестанно виждах чужденци, които питаха какво ще има тази вечер и в момента, в който разбираха страхотно се ентусиазираха и оставаха. Накрая, мисля, имаше около 1500 човека отпред, въпреки лошото време, а след прожекцията видях, че поне половината са останали да я чакат в силния дъжд. Тя пък раздаде автографи на доста хора. Всичко това го наблюдавах вътре в салона, тъй като в 18.30 часа трябваше да влизаме. На екрана ни прожектираха случващото се навън.
7. Тези две снимки на са телевизионните екипи, които работеха по отразяването на премиерата. Имаше откъде ли не. Сами можете да различите по поставение табели. Такава организирана премиера не бях виждал никога - нямаше блъскане, нямаше крясъци, всеки знаеше своето място. На следващия ден, когато пътувах към летище "Гетуик" посъбрах разни безплатни вестници, в които беше отразено всичко. На единия Кайли беше сложена в гръб в момент, в който се е понавела леко. :)
8. Още снимки от червения килим. От тази част пристигаха гостите за премиерата в салона. Така можеха да минават през феновете и журналисите. И аз минах по килим. Нека се похваля.
9. "Риджън стрийт" и култовите червени автобуси. Това е същински център. Киното се намираше не особено далеч (30 минути пеша са нищо за Лондон).
10. Една от другите ми мечти бе да вляза в HMV. Както знаете, това е най-големият музикален магазин в Лондон. намира се на "Oxford street". Прекарах поне час и половина вътре. Исках да си взема календара на Кайли, но беше свършил. Освен това го нямаше и във "Върджин". Жалко.
11. Друг английски култ!
12. Първото ми ходене до киното с разузнавателна цел. Това беше обявлението отвън за предстоящата грандиозна вечер.
13. Киното през деня. В този момент миеха, за да може вечерта да сложат загражденията и червения килим. Цялата улица беше заторена за събитието. Персоналът в киното беше супер любезен.
Накрая бих искал да разкажа и за самия филм няколко думи. Най-важното е, че това е наистина документален филм за завръщането на Кайли на сцената след рака на гърдата от 2005 година. Като филм с такава насока е наистина страхотен, емоционален, забавен, тъжен. Има много музика - записи от самото турне плюс нови песни. Разпознах няколко песни. Първата беше "Cosmic", която не ме грабна особено. Прилича малко като аранжимент на версията на "Come into my world" ("Showgirl" version). Другата песен писаната от Мадона "Alone again", която ужасно съжалявам, че не е видяла бял свят на носител, защото е невероятна. Имаше и няколко по-джазови песни, изпълнени от Кайли, чиито имена обаче не запомних. Мног приятна е филмовата версия на "White diamond" - балада.
2. Това е предната част на поканата. Изключително стилно направена. Отзад пише номерът на мястото ми. За мой късмет бях на четвъртия ред - място Д 31.
3. Това е нещо, което струва за мен толкова много, че чак е безценно - автографът на Кайли, надписан специално за мен. Когато й казах името си, тя не го разбра и ме помоли да го спелувам. В притеснението ми обаче казах "i", а не "a" за третата буква. Въобще не ме интересува обаче. Важното е, че тази обложка на "Fever" е с велика стойност.
4. Веднага след премиерата заснех този постер във фоайето на киното.
5. Ето я и самата Звезда, Жената на деня, както я представяха навсякъде. Следващите две снимките ги направих веднага след като филмът приключи. Именно тогава говорих с Кайли. Макар и да треперех целия от вълнение, успях да взема автограф. Казах на Кайли, че идвам специално от България за премиерата. Тя ми се усмихна, пита ме за името ми. Споделих й, че "White diamond" е уникален филм, един от най-добрите документални, които съм гледал. тя благодари. След тези снимки Terry Blamey ми направи знак да вървя вече. Истината е, че в салона по време на премиерата бяха само приятели на Кайли - танцьори от турнетата й, много дизайнери, един от членовете на "Уестлайф", Дани Миноуг, Уилям Бейкър разбира се, личната й асистентка и други. Велико беше! Възхитително! Кайли е прелестна. Точно толкова красива, колкото и на екрана. Много е чаровна, мила, въпреки че е световно величие. Този шанс да съм толкова близо до нея беше феноменален. Едва ли ще се повтори някога и затова го оценявам като един от най-великите дни в живота ми досега, една сбъдната мечта.
6. Това е една много мъничка част от насъбралите се фенове пред киното. Имаше с огромни плакати, с всякакви Кайли атрибути. Непрестанно виждах чужденци, които питаха какво ще има тази вечер и в момента, в който разбираха страхотно се ентусиазираха и оставаха. Накрая, мисля, имаше около 1500 човека отпред, въпреки лошото време, а след прожекцията видях, че поне половината са останали да я чакат в силния дъжд. Тя пък раздаде автографи на доста хора. Всичко това го наблюдавах вътре в салона, тъй като в 18.30 часа трябваше да влизаме. На екрана ни прожектираха случващото се навън.
7. Тези две снимки на са телевизионните екипи, които работеха по отразяването на премиерата. Имаше откъде ли не. Сами можете да различите по поставение табели. Такава организирана премиера не бях виждал никога - нямаше блъскане, нямаше крясъци, всеки знаеше своето място. На следващия ден, когато пътувах към летище "Гетуик" посъбрах разни безплатни вестници, в които беше отразено всичко. На единия Кайли беше сложена в гръб в момент, в който се е понавела леко. :)
8. Още снимки от червения килим. От тази част пристигаха гостите за премиерата в салона. Така можеха да минават през феновете и журналисите. И аз минах по килим. Нека се похваля.
9. "Риджън стрийт" и култовите червени автобуси. Това е същински център. Киното се намираше не особено далеч (30 минути пеша са нищо за Лондон).
10. Една от другите ми мечти бе да вляза в HMV. Както знаете, това е най-големият музикален магазин в Лондон. намира се на "Oxford street". Прекарах поне час и половина вътре. Исках да си взема календара на Кайли, но беше свършил. Освен това го нямаше и във "Върджин". Жалко.
11. Друг английски култ!
12. Първото ми ходене до киното с разузнавателна цел. Това беше обявлението отвън за предстоящата грандиозна вечер.
13. Киното през деня. В този момент миеха, за да може вечерта да сложат загражденията и червения килим. Цялата улица беше заторена за събитието. Персоналът в киното беше супер любезен.
Накрая бих искал да разкажа и за самия филм няколко думи. Най-важното е, че това е наистина документален филм за завръщането на Кайли на сцената след рака на гърдата от 2005 година. Като филм с такава насока е наистина страхотен, емоционален, забавен, тъжен. Има много музика - записи от самото турне плюс нови песни. Разпознах няколко песни. Първата беше "Cosmic", която не ме грабна особено. Прилича малко като аранжимент на версията на "Come into my world" ("Showgirl" version). Другата песен писаната от Мадона "Alone again", която ужасно съжалявам, че не е видяла бял свят на носител, защото е невероятна. Имаше и няколко по-джазови песни, изпълнени от Кайли, чиито имена обаче не запомних. Мног приятна е филмовата версия на "White diamond" - балада.Самият филм разказва за личността на Кайли извън блясъка, макар и пречупена през него. На доста от кадрите беше с много слаб грим и пак е прекрасна. Интервюто на Уилям Бейкър беше много вълнуващо. Има химия между тях. Много са забавни, казвайки си "dear" един на друг. Имаше направи уникално смешни мигове във филма. Сещам се сега как Кайли ползваше някаква комютърна програма за идиотски снимки подобна на криво огледало и се заливаше три минути от смях. Целият салон - също. Даваха кадри от промоцията на парфюма в Австралия, от снимките за H&M в Акапулко. Говореха за пропадналите концерти в началото на годината в Манчестър и излъчиха кадри от там. Много ми хареса тази част. Същевременно с веселите имаше и тъжни елементи: разговорите за рака, за Оливие, посещението й в една клиника за онкоболни деца за Коледа през 2006 година. Не се сещам засега за други подробности.
Това е като цяло. Изключително съм щастлив, благодарен. Очаквайте диска с филма, защото си струва.
1 коментар:
Супер!!! Браво, Влади!
Публикуване на коментар